Тези вулгарни приказки са написани в период от няколко месеца през 2003-та и са своеобразен документ на мястото, което съм обитавал тогава във времето, пространството и главата си. За огромна жалост, небрежната хомофобия и имплицитното женомразие, с които са подплатени, са не по-малко факт в България и днес. За мен е изумително и много поучително колко несъзнато съм ги въплъщавал. Тези текстове ми показват, че от всяка точка има път нагоре. P. S. С времето и опита човек расте и се променя. Самоубийството е убийство на човека, който ще си в бъдеще. Човек, който може би не иска да умре.