Нищо не може да се сравни с тишината на пустинята Тар след поредица от дни непрекъснат шум. Красотата ѝ се крие във вибрациите, които си проправят път към нас, подобно на водача на камили, който ги тегли след себе си. Звуци като тихото бълбукане на чай до краката ни, плясъкът на крилата на птиците, кръжащи над главите ни, когато залезът наближава, и вечерната песен, която достига до небето и придърпва легендите от звездите до очите ни. Чуйте разказа на Петър Тухчиев за пустинята Тар – едно необикновено място в Индия, където можеш да чуеш себе си.