В новия брой на „Без маски“ съм истински щастлив да ви срещна с режисьора Маргарита Младенова, тъй като всяко нейно гостуване в ефира на радио „Алма матер“ е предпоставка за един смислен и задълбочен разговор не само за професионалния ѝ път в театъра, но и за духа на времето, в което живеем – разговор, който е в състояние да вдъхнови всеки чувствителен и интелигентен човек да търси все по-често съприкосновение със света на изкуството. От началото на този сезон професор Младенова предприе едно впечатляващо завръщане към руската класика с две много силни представления – дипломния спектакъл на класа ѝ „Месец на село“ по пиесата на Тургенев, който след няколкомесечен гастрол в Пловдивския драматичен театър вече може да бъде видян и от софийските зрители в НАТФИЗ и „Платонoff“, съвместно с Иван Добчев, по най-ранната пиеса на Чехов, превърнала се в нещо като чернова, като своеобразна капсула, съдържаща теми, идеи и мотиви, които авторът развива по-късно в зрелите си пиеси. Именно тези два спектакъла са във фокуса на нашия разговор.