Преводачката Мари Врина-Николов разказва за своя път към българския език, за вслушването в зова на литературата и за сума преводачески разправии: неопределеността в текста, невъзможната еквивалентност, предпочитанието към буквалност, разказването на безродови истории, както и за качамака, попарата и още… Подробности за епизода: в блога. Книгата на български в сайта на „Жанет 45“ и в Goodreads и на френски в сайта на Tropismes и в Goodreads. Това е осмият от четвъртата десетка разговори с...

И тази година в предаването гостува журито на конкурса за наградата „Кръстан Дянков“. Разпитвам ги какво е за тях образцов превод, забелязали ли са някакви интересни преводачески стратегии в тазгодишните предложения, кои качества на преводите в краткия списък са ги впечатлили най-много, какво е било най-зле в останалите. В потока на тези въпроси изникват обсъжданки за някои от обичайните преводачески разправии: удържането на светове, глаголното време, пряката реч, художествената атмосфера,...

Какво може да наложи един превод да се преработи, колко е важно към текста да не се подхожда твърде спонтанно, как настройката към автора и неговите произведения влияе на преводаческия процес, колко е нужно преводачът да притежава интерпретаторско нахалство, какви са рисковете при прекомерното усвояване на оригинала, може ли биографията на писателя да е подвеждаща или ограничаваща, има ли край работата по един превод, какви са рисковете при пренасяне на текста в друга езикова среда – тези и...

Павлина Върбанова е езиковедка, коректорка и създателка на сайта „Как се пише?“. В епизод от поредицата „Сто чадъра“ обсъждаме: какви са тенденциите в развитието и регулирането на българския език, къде са разминаванията между разговорното и книжовното, каква (трябва да) е работата на кодификатора на езика, как се определя жизнеспособността на граматическите форми, кога е основателно да си позволим отклонения от нормата, надеждно ли е субективното ни езиково чувство, на какво се дължи...

В този епизод говорим за техническите особености при превеждането на комикси, загубите при напасването на репликите в балончетата, предаването на настроението на фразите и характера на персонажите, главоблъсканиците при пренасяне на игри на думи, насочващата роля на представата за читателя, постигането на разговорно звучене, оставянето на буквализми с цел открояване на междукултурни различия, превеждането на обидни думи, помощната роля на картинките, специфичните комиксови междуметия,...

С поетесата и преводачка Мария Донева обсъждаме превода на римувани картинни книги. Разчепкваме разни такива теми: преводачът като инвеститор, реализирането на потенциала на оригинала, крайната цел на превода, пренасянето на поетическата форма, работата с редактори и коректори, неизбежните компромиси, асиметрията между езиците, творческите изблици на преводача, естетическите усещания за ритъм, разликата между писане и превеждане на поезия, преводаческите своеволия, значението на опита на...

В този епизод говорим за нерядко срещания вид на нощния преводач, поставянето на стойността пред рутината, справянето с диалектно писане, стратегията за одомашняване без страх от заличаване на чуждостта, запознаването с контекста на оригинала, заемането от български писатели, нинджите и самураите в превода, разминаванията на оригиналните думи и фрази с преводните им съответки и още… Подробности за епизода: в блога. Книгата в Goodreads. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е...

В този въздълъг епизод приказваме за съображенията и пречките при превод на философски понятия, кризата в превода на хуманитаристика в България, учителската роля на преводача, прибягването до помощ от консултанти, разправията с цитатите от налични на български произведения, предпочитанието към родните думи, стратегията за добавяне на уточнения под линия, оставянето на думи на латиница в българския текст, играта на тука има, тука няма и още… Подробности за епизода: в блога. Книгата...

Колко трудно се предава вътрешният свят на самовглъбен персонаж, защо не е важно преводът обезателно да е гладък, възможно ли е да се говори за еквивалентен ефект върху немските и българските читатели, каква е разликата между „римско гърне“ и „гювеч“, колко хубаво е да няма драми с глаголните времена, как преводът може да разчупва езиковото чувство на българските читатели, какво представлява програмата „Традуки“, колко са готини безглаголните изречения, как се превеждат игрословици и...

В този епизод говорим за превеждането като осмоза, различните предварителни подходи към оригинала, бележките под линия като начин да се вмъкне гласът на преводача, превода като процес по вземане на решения в определени обстоятелства (включително ставането с гъза нагоре), отношението към писателските пропуски, „Белите не могат да скачат“ и още… Подробности за епизода: в блога. Книгата в Goodreads и в сайта на издателство Orange Books. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е...

Васил Лозанов е учител по философия в Испанската, водещ на поредицата inter alia на подкаста „Рацио“ и зарибен настолен играч и игрови преводач.  Срещаме се в епизод от поредицата „Сто чадъра“, за да ни разкаже за: генезиса на заигравката си с настолните игри, пазарната ситуация в България, разликите с превода на художествена литература, предизвикателствата при превод на игра по литературно произведение (с наличен превод на български), съобразяването с целевите ползватели на играта и...

За този епизод скокнахме до Русе, за да си поговорим с Явор Цанев, създател и двигател на издателство „Гаяна“.  Разправяме се за детските фантазии, смисъла на литературните списания и конкурси, избора да си правиш всичко сам, първата среща с Леонид Андреев, подхода при подбора за сборника, превеждането по време на ковид, пресъздаването на поетичен изказ и мрачна атмосфера, личните писателски принципи, работата и смеха с редактора, значението на ужаса и още… Подробности за епизода: в блога...

В този епизод обсъждаме: важно ли е преводачът да си задава въпроса какво може да каже една преводна книга на българския читател, какви са проблемите при пренасянето на урбаноними, как помагат наличните вече преводи на произведения на същия писател, защо в определени случаи бележките под линия са нежелани, какви са поколенческите проблеми при предаването на жаргонизми, колко бързо се променят българските разговорни синоними на „хубав“, какви са споровете около писменото предаване на...

В епизод 42 с проф. Цочо Бояджиев обсъждаме: какво е преводачът да може да си позволи лукса да прави независим подбор, как съзнателната или несъзнателната насоченост на превода влияе върху резултата, какво означава преводачът да присъства деликатно в текста, колко е тежко да се вземат потенциално законодателни решения, как се актуализира потенциала на българския език, кои са някои от компютърните подобрения в преводаческата дейност, как първите глупави стъпки са необходими за развитието на...

Дни преди обявяването на номинациите за наградата „Кръстан Дянков“ 2023 говорим с Олга Николова и Владимир Полеганов, част от тричленното жури на конкурса. Лутайки се из сложното поле на оценяването на превода, разсъждаваме какви качества следва да притежават добрият преводач и доброто жури, опитваме се да артикулираме обективни и субективни критерии, разискваме добри и лоши примери от тазгодишните кандидатури за наградата, извеждаме разни въпроси като това колко важно е преводачът...

Как познанието за живота и творчеството на писателя въздейства върху преводаческите решения, какви са предизвикателствата при превод на модернистична проза с нейните особености като поток на съзнанието и аморфни образи на персонажите, как интернет оптимизира преводаческия процес, какви са съображенията при пренасянето на ритъма и изобщо поетическите характеристики на изходния текст, колко уместно е преводачът да предоставя на читателя насоки относно схващането на повествователните...

Как се става изцяло литературен преводач, какви са практиките при преиздаване на вече съществуващ превод, има ли разлика между Мидсомар и Еньовден, различават ли се книгите за деца и за възрастни на Туве Янсон, колко невъзможно е постигането на добър баланс при поставянето на обяснителни бележки, как по-цялостното познаване на творчеството и биографията на превеждания писател помага за нагаждането към стила и решаването на конкретни преводачески казуси, колко ценна е работата със съвестен...

Ключовата дума в този разговор е „баланс“: баланс при пренасянето на екзотизми, при поставянето на бележки под линия, при маневрирането между читателя и писателя, при постигането на естествен разговорен стил в пряката реч… Говорим също за музика и танци, за любов и отговорност, за своето и чуждото, за японските имена, за по-високата честотност на наречията в японския, за използването на графични похвати за предаване на смислови специфики в оригиналния текст, за звука на скенера в супермаркета...

В този епизод обсъждаме: първите стъпки в ученето и превода на китайска литература в България, необходимостта от странично критично око, важността преводачът да е първо читател на произведението, вариантите на заглавието в две от българските издания, дословния подход при превода на някои фрази, другите начини за предаване на идиоми, трудностите при справянето със склонността към самопринизяване в китайското говорене, проблемите с лицето в старокитайския, някои от разликите между първото и...

Защо книгите на Сартр са били немислими за издаване в България, какви са някои от предизвикателствата и недостатъците на превода във времената преди интернет, как се засичат и предават философски термини, имало ли е други варианти за заглавието на романа, защо многоточието става устойчив вариант за заместване на вулгаризми, какви са възможните подходи за фразеологични замени, допустимо ли е в превод да се използват несъществуващи в речника думи, как се противодейства на преводаческата...

Някои от темите в този разговор: изнамирането на средния път между пренасянето на писателските езикови игри и изглаждането на българския текст, ситуационните тактики за предаването на разнородните художествени техники, особеностите на мозамбикския португалски, плюсовете и минусите на заниманията с делови преводи, значението на пунктуационните решения в художествената литература, главоблъсканиците при пренасяне на словотворчески ходове и музикални фрази, необходимите справки при превод на...

Има ли смисъл да се преподава превод, какви са целите и предизвикателствата на филологическото обучение, практиката или теорията е по-важна за подобрението на преводаческите умения, какви фрустрации изпитва преподавателят по превод, как теорията помага да се устои на социокултурната принуда, колко е необходимо университетските курсове да поддържат насоченост към актуалните проблеми и практики, трябва ли образованието да синхронизира своя продукт с пазарните обстоятелства, какви са възможните...

В този епизод обсъждаме: вариантите за превода на заглавието „Обвивки живот“, разместванията и наместванията с цел постигане на ритмичност, уловките при пренасяне на дълги изреждания, хватките за компенсаторно предаване на поетичен и архаичен език, съображенията за поставяне или спестяване на обяснителни бележки, разправиите при търсенето и предаването на цитати и препратки към други произведения, рисковете при консултации за транскрибиране на чужди имена, отношението към грешки в оригинала,...

Ще оцелее ли художественият превод във времена на маргинализиране на литературата, съществува ли изобщо професия литературен преводач, какво е състоянието на преводната литература в положение на депрофесионализация на преводачеството, как може да се подобри дереджето на литературните преводачи, какви насоки дава Европейският парламент за постигане на справедливо и съразмерно заплащане на преводаческата работа, какво се прави за разрешаването на този повсеместен проблем из другите европейски...