В този епизод Любомир Илиев разказва за вече съществуващите версии на „Фауст“ и необходимостта от нови преводи в условия на развиващ се български език, за превеждането на „Фауст“ като народен спорт, за плагиатството и множеството възможности пред преводача, за превеждането като маратонско занимание, за химикалката и компютъра, за лошите изкушения, за разликата във възприемането на превода като средство или като свещенодействие, за адресата на преводаческите бележки, за мерната единица на превода, за преводимостта на немското силаботоническо стихосложение на български, за запазването на формалните особености на оригинала (брой стихове, римна схема, ритмически стъпки, цезура и пр.), за александрините, бомбите, драконите и още. Книгата в сайта на „Захарий Стоянов“ и в Goodreads. Споменати четива: •  „Кокс, или Ходът на времето“ на Кристоф Рансмайр, „Корабът на глупците“ на Себастиан Брант, „Процесът“ на Франц Кафка, „Човекът без качества“ на Роберт Музил, „Варницата“ на Томас Бернхард в превод от немски на Любомир Илиев •  „Поетическа азбука“ на Христо Стефанов •  „Земя от болки“ на Нели Закс в превод от немски на Димитър Дублев •  „Обхватът на интерпретацията“ на Волфганг Изер в превод от английски на Ралица Атанасова •  „Поетическото изкуство“ на Любимир Левчев Препоръките на Любомир Илиев: •  Джеймс Джойс и Вирджиния Улф в превод от английски на Иглика Василева •  Албер Камю в превод от френски на Мария Коева •  „Поезия“ на Франце Прешерн в превод от словенски на Людмил Димитров Това е десетият от десет разговора с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Mожете да подкрепите появата на още такива в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте предаването в Wordpress, Instagram, Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.